Правителството на Иван Костов успя практически да осъществи в основни линии приватизацията в България. Лесно е да му се отправят критики за това, че една или друга сделка не е била направена както трябва. То обаче се справи с една колосална държавническа задача и освободи всяко следващо правителство от нейното основно бреме. Никое следващо правителство няма да бъде толкова обвинявано и укорявано колкото неговото, тъкмо защото то направи това, което беше и най-спорно, и най-трудно за реализиране и оставящо по неизбежност най-много разочарования у хората. Затова тепърва да се говори за нуждата от ”силна ръка” на това основание е просто нелепо. Колкото и да е мъчно да се каже, кога с какво точно България улесни билета за влизане в Европа, защото историята изисква обикновено повече време, за да отговори на такива въпроси, може да се каже, че навярно това бе момента, когато България сигнализира на НАТО и ЕС да разчитат на нейното благоразположение във борбата на Запада срещу режима на Милошевич.  Според моите сведения се касае за едно решение, което се дължи до голяма степен лично на българския министър председател Иван Костов.  Българският народ трябва да му бъде благодарен за това и тогава, когато го съди със право за други неща.  Костов започна да взима едно место в нашата история подобно на това на държавника Стефан Стамболов.     ---Виденов дойде на власт с абсолютно мнозинство.  БСП се оказа дълго време учудващо стабилна и много “технократи” и млади кариеристи бързо схванаха, че при нея се най-добре преследват целите им.  Чак с провалянето на това правителство стана ясно, че със създаването на отделна икономическа класа партията бе загубила функцията си да служи на политически и стопански кариери.  Когато наместо да се проведат нужните стопански и правни реформи се засилиха корупцията и стопанисването чрез протекции и през 1996 г. настъпи най-голяма стопанска криза от десетилетия насам, тя се дължеше не толкова на нежеланието на правителството да проведе реформи, колкото на безсилието на властта спрямо стопанските елити, които не бяха вече така сплетени с нея.  След като беше превзел властта, стопанският елит бе развил собствени интереси.  Той отчасти не се вече подчиняваше на правителството Виденов. Печатът беше предимно близък до социалистите и бившите служители на КДС/КГБ, обаче “червените милионери”, които бяха поели медиите, развиха собствени интереси.  Медиите бяха станали стопански фактор, нужни бяха рентабилност и професионализъм, с разтръбяване на правителствена политика не се печелиха пари. Населението беше повярвало на социалистите, че е възможна една внимателна, социално придружена трансформация.  Стопанското развитие докара обаче скоро една криза, която България не беше видяла.  Отчасти липсваше даже хляб, супер-инфлацията достигна 2000 % годишно, банковата система се срути.  Същевременно по улиците се виждаше открито лукса на новобогаташите.  За разлика на предишната номенклатура те се надуваха с богатството си, било защото не се чувстваха длъжни на някаква идеология, било за да служат като параван на истински богатите.  Реално социалистически прояви се комбинираха с такива на пазарното стопанство в нов вид мафия-капитализъм.   --------През есента на 1996 г. опозицията успя да се избере за председател на републиката юриста Петър Стоянов.  Софийският кмет Стефан Софиянски образува преходно правителство до нови общи извори на 19 април 1997 г. Консервативно правителство на Иван Костов от май 1997 г. Фаталният край на социалистическото правителство донесе едно изтрезняване от минали обществени модели.  СДС спечели изборите с абсолютно мнозинство.  В първите месеци към обществената поддръжка се прибавиха дипломатическа и финансова подкрепа от Запада, които консолидираха макроикономическите данни.  На 1 юли 1997 г. бе въведена и немската марка като резервна валута.  Една строга валутна политика спря галопиращата инфлация, без да разреши структурни проблеми на българското стопанство.  Нито приватизацията, нито борбата срещу корупцията, нито реформата на поземлената собственост бяха чувствително ускорени.  От края на 1998 г. стопанските мъчнотии се увеличаваха.  Войната в Косово донесе на правителството сериозни проблеми.  Мнозинството на населението беше против политиката на НАТО. Стабилността на правителството резултира до голяма степен зависеше и от липсата на алтернативи,  на края на 1999 г. Костов промени 10 от 16-тях си министри и това допълнително усложни и без това трудното управление. И най-важното; При структурирането  на парламентарната група на ОДС и правителството на Костов през 1997 г., ДС вкара около 50-60% контролирани от тях бивши агенти които взривиха отвътре и публично ДЕМОКРАЦИЯТА и за СЪЖАЛЕНИЕ тя стана мръсна дума

Добре че Иван Костов е човек със силна воля и стабилна нервна система и не се отказва лесно - иначе не знам какво политическо представителство щяха да имат днес хора като нас. Но съгласете се, че Костов сякаш надценява възможностите на средния човек да разсъждава логично и интелигентно да тълкува случващото се, особено ако информацията така тежко се манипулира. Иска ми се ДСБ да се възползват от всяка възможност, и навсякъде (може да звучи примиренчески - но дори и при ченгето Коритаров) да разясняват нещата простичко и емоционално. Твърдите привърженици нямат нужда от това, но повече вживяване, активност и магнетизъм ще са от полза.
Един социолог с фрапиращ поглед каза, че симпатизантите на Иван Костов са като секта. Аз пък съм убедена, че наистина повечето от тях споделят ценности и манталитет нетипични в общата картина днес. Затова да споделяш със съмишленик е приятно изживяване.
Анализът Ви спокойно може да намери място в някой бъдещ учебник по история. Поздрави. Магда.

Благодаря ти за оценката :)
Страхувам се, че носителите на азиатските интереси в България като БСП и маргиналите и направиха така, че за обществото(народа) думата "демокрация" да е мръстна дума.
А Костов е европейски скроен човек, дълбоко аналитичен като политик. Проблема ще му е в членската маса и поддръжниците.
С поздрав Арчи.