Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2007 12:09 - Президента-Гоце --- МАКЕДОНИСТ
Автор: talkinghead Категория: Политика   
Прочетен: 1005 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.07.2007 12:10


  Статията Хайнц Брам - Гоце вече е проблем за България.


Германски историк вижда сериозни последици за България от случая “Гоце”

Емигрантът, чиято книга Първанов редактирал, също бил агент на ДС
23 Юли 2007

Принадлежността на Георги Първанов към ДС ще създаде на България проблеми, а самият президент е
изправен пред тежката задача да реши чии интереси са му по-важни – личните или на България. Това смята германският историк и политолог Хайнц Брам, който изучава отблизо съвременна България.

В интервю за радио Дойче веле Брам изразява дълбокото си разочарование от последните разкрития за агентурната принадлежност на българския президент и на хора от неговото обкръжение.

“Постепенно започвам да губя вяра в България. Българите са хора, които много искат да се пише и говори само с добро за тяхната страна, но в повечето случаи фактите не са толкова радостни за тях. Още миналата година стана ясно, че Първанов е бил сътрудник на бившите тайни служби. Сега имаме черно на бяло докъде се е разпростирало това сътрудничество и към днешна дата не знаем колко още по този случай ще излезе на бял свят. Всичко това повдига много въпроси и аз съм убеден, че това няма да е последният скандал. В същото време не вярвам, че случаят "Първанов" ще бъде разнищен докрай и че българската общественост ще научи всичко за него”, казва историкът.

Според Хайнц Брам човек си задава въпроса защо малко преди края на комунизма Първанов е станал сътрудник на ДС. “Дали е вярвал до последно, пък и след това, в просъществуването на комунистическия режим?. Очевидно, че това е така. Сега става ясно, например, защо по време на войната в Косово Първанов написа онова писмо до Милошевич, т.е. той и тогава все още е вярвал, че комунизмът ще оцелее”, припомня историкът този момент от биографията на Първанов, когато все още бе лидер на БСП.

Според Хайнц Брам проблемът с присъствието на хора от бившата Държавна сигурност на възлови постове в държавния апарат ще постави България в много неприятно положение. “Може да се окаже, че България не трябва да се приема на сериозно, защото никой не знае доколко тези хора все още продължават да си сътрудничат и дали 18 години след падането на комунизма старите връзки са живи и задкулисно не продължават да управляват страната”, казва Брам.

“Аз се питам още каква ще бъде реакцията в Европа. Вероятно Брюксел ще трябва да запази дипломатичния си и вежлив тон или пък ще се дистанцира и въздържа от преки контакти с Първанов”, продължава ученият и задава риторичния въпрос: “Питам се още какво чувстват в момента германските социалдемократи в Берлин, които категорично се дистанцираха от ЩАЗИ и които досега наричаха Първанов "свой приятел". Каква ли ще бъде изненадата им сега, когато официално е потвърдено, че Първанов е бил агент на Държавна сигурност, макар и само като научен сътрудник”.

Според Брам трябва да има последици за самия президент от осветяването на досието “Гоце”. В противен случай това ще означава, че темата за престъпленията на бившия комунистически режим не се приема на сериозно в България и че хората са се примирили със съдбата си да живеят с тези остатъци от комунизма.

“Ако смятате, че на Балканите това е възможно, защото никой не се интересува какво точно става в страната, ще ви кажа, че това е напълно погрешно, защото България се наблюдава отвън”, казва още Брам. “Вероятно хората са прави да отказват участието си на избори, тъй като не виждат смисъл. Това е лошо и за младите, които ще загубят надежда. От тази гледна точка смятам, че нещо трябва да последва, защото и за самия президент Първанов би следвало да е важно страната, която той представлява, да се ръководи от чисти хора.”

ДС готвила Първанов за лидер на ВМРО?

В коментар пред БНР за случая “Гоце” ръководителят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев каза, че е абсурдно историкът Първанов да е бил направен секретен сътрудник на ДС само заради редакцията на една книга. Той разви хипотезата, че в навечерието на промените през 1989 г. е твърде възможно Първанов да е бил готвен за лидер на една възкресена и контролирана от Държавна сигурност ВМРО.
            Българският президент компрометира сътрудничеството с НАТО и ЕС



С публикуването на папката “Гоце” се цели пълното объркване на гражданите и жадуваната амнистия на ДС


Леа Коен, Посланик в Белгия, Люксембург, НАТО, ЕС, Швейцария и Лихтенщайн от 1991 до 2001
Монитор


“Нищо скрито няма да остане неразкрито, Узнаваемото ще бъде узнато”Библията, Матей 10:26


Сценаристите на сюжета “Гоце” изглежда не са чели тази глава от Новия Завет (Матей 10:26 за тяхно улеснение).


Разиграват го като активно мероприятие. Това АМ е замисляно отдавна (виж материалите от август 2006 г. в пресата и в медиите). Целта му е да се постигне пълно объркване на българските граждани, с което най-после да се осъществи жадуваната амнистия за ДС.

Тази идея онзи ден беше формулирана ясно от вътрешния министър, който арогантно попита : “Че какво лошо има в това при президента да има хора от ДС?”

Нищо, разбира се, за самия министър, след като и самият президент е от службите.

Тук трябва ясно да се каже за кой ли път: ДС е репресивна машина над българските граждани, която е работила срещу тях и срещу българската държава и НИЩО в нейната дейност не подлежи на амнистия, пък била тя и само морална.

От позицията си на бивш посланик в Белгия, НАТО и Швейцария бих желала да внеса някои скромни уточнения в доста объркващата фактология, изнесена в защита на президента Първанов по папката “Гоце”.

Президентът и неговият екип многократно твърдяха различни неща относно спецификата на неговото сътрудничество към ДС.

Той заяви:
Написал е рецензия към книга (в три последователни изявления президентът нарича себе си веднъж рецензент, втори път редактор и трети път научен консултант).
Книгата била научен труд.

Авторът бил, според самото определение на президента, “известен емигрант”, “най-голям родолюбец”, “голям българин”.

Държавният ни глава е пропуснал само да съобщи името на този човек, както и заглавието на “научния” му труд.

Запознах се внимателно с изнесените от самия президент в Интернет документи и бих желала да внеса в твърденията му някои корекции.

И така, става дума за емигранта в Белгия Методи Димов и за неговата книга “Габеро” - автобиографични спомени на македонска тема.

Книгата няма никаква научна стойност и едва ли е била необходима “научна намеса” за нейното издаване.

“Големият българин”

(да ме прости Господ, вече покойник, но истината ми е по-мила) е бил агент също на ДС под името „Комитата". И като такъв го заварих в Брюксел, когато отидох посланик там през пролетта на 1991 г. Самият Методи Димов стана изпълнител на активно мероприятие (АМ, както се казва в абравиатурата на ДС) на 24 май 1991 г., когато ДС се опитваше да компрометира всячески всички нови посланици. На този светъл празник в посолството в Брюксел за първи път бяха дошли емигранти, които не бяха имали нищо общо с комунистическата власт и с ДС. А една от задачите на новата дипломация (жестоко оплювана чрез хората и методите на ДС) бе именно да обедини българската диаспора.

Групата на Методи Димов направи нечуван публичен скандал в присъствие на белгийски журналисти, поканени от Димов. Стигна се до вадене на оръжие, като целта беше да се компрометира посолството и разбира се, новият посланик. Свидетел на това събитие е литературоведът Михаил Неделчев, поканен да произнесе реч по случай 24 май.

Естествено това стана причина да се запозная по-отблизо с дейността на Методи Димов.
Разбрах, че му е възложено (от ДС в България, както сам пояснява оперативният работник Цвятко Цветков) съчинението на книга с определени внушения, която да бъде разпространявана сред македонистките общности по света и в самата Македония. Методи Димов имаше лошо зрение, това е вярно. Но той бе и почти неграмотен и трудно би могъл да напише книга, още по-малко научен труд.

Както се разбира, за активното мероприятие (както го определя самият Цвятко Цветков) е бил необходим по-грамотен човек, какъвто ДС е намерила в лицето на настоящия президент.

Работата на Първанов по тази книга е започнала, както се вижда от побликуваните документи, още в началото на 1989 г. Това скромно се премълчаваше в публичните обяснения на президента. Той самият признава, че се е срещал с Методи Димов в присъствието на Цвятко Цветков. Но просто подценява интелигентността на българските граждани, смятайки че може да ги убеди, че не е знаел какво прави в онзи момент. Между впрочем, самият Методи Димов се хвалеше на всеослушание в Брюксел относно характера на връзките си с България и по-специално със “службите”.

Написването на книгата се е забавило, а междувременно настъпиха промени, не само вътрешно, но и външно-политически (разпадането на Югославия и отделянето на Македония). Една от първите стъпки на правителството на СДС (с премиер Филип Димитров) бе признаването на независимостта на Македония, горещо подкрепено от президента Желев. Това категорично не съвпадаше с политическите интереси на “македонистите” от типа на Методи Димов и неговия наставник Първанов. Поради закъснение и поради изменение на обстановката книгата на Димов (активно мероприятие на ДС) не е била издадена, както е било замислено първоначално, а

президентът е „изгубил интерес".

От фактите става ясно, че Георги Първанов е участвал в поне едно АМ от голям мащаб ( справката на Цвятко Цветков от 30.03.1989) и в още едно АМ (упоменато в документите на ДС от 18.09.1989), като е написал статия за канадското издание на македонистите “Македонска трибуна” в Торонто, намиращо се в много тесни връзки със самия Димов). Тя е трябвало да излезе като “редакционна”, т.е. без името на автора.

Методи Димов е останал доста разочарован от неиздаването на книгата му (както му е било обещано) и я е публикувал сам в стотина екземпляра в една книжарница- печатница в Льовен. Подобно публикуване струваше през онези години в Белгия около 3000 белгийски франка = на 100 щатски долара.
За да се узнае цялата истина за дейността на президента по АМ на ДС по македонски въпроси, е необходимо нещо много просто. Да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на ръководещия го офицер Цвятко Цветков. Любопитна подробност, разказана от самия Цветков е, че той е кандидатствал за работа в президентството (като съветник навярно). Работата му е била обещана, но в последния момент - отказана. Вероятно след намеса на някой
друг президентски съветник. Гарван гарвану око не вади, но и агент - агента не храни.

Провалената операция “Гласност”

Президентът Първанов с дейността си по прикриване на агенти на ДС в собствената си администрация компрометира един от принципите за сътрудничество с НАТО и с ЕС, а именно задължението, което България пое още през 1991-1992 г. за прочистване на дипломатическите служби от тези агенти.

Че такава задача съществува, твърдя в качеството си на бивш посланик в Белгия и в НАТО и като участник в организираната от тях операция “Гласност” през 1993 - 1994 г.

Операцията бе ръководена от белгийските служби за сигурност. Причините бяха следните:

Посолствата и търговските служби на всички бивши комунистически страни се бяха очистили от агенти под дипломатическо прикритие с изключение на 2 държави - България и Румъния. Те, както се оказа, притежаваха пропорционално най-голям брой агенти.

Беше ни даден срок от няколко месеца, определен като приятелски, през който посолството и търговските служби да отзоват тези агенти. Може без преувеличение да се каже, че това засягаше около 80% от наличния състав. Операцията бе мъчителна, с много съпротива (дори след като се оказа, че някои от агентите продължаваха да бъдат действащи и след 1993 г.) В София се водеше борба срещу посланиците, назначени от президента Желев, за да се спрат процесите. Агентите получаваха мощно подкрепление от свои колеги в МВнР и извън него. Понякога се стигаше дори до крайности.

С цел сплашване два пъти бе стреляно

срещу резиденцията в Брюксел. Като посланик бях предупредена, че се готви организирано покушение срещу мен.

Операция “Гласност” бе “огласена” в Белгия , но НИКОГА в България.

Част от отзованите агенти минаха години по-късно през администрацията на президента Първанов или през МВнР, където се завърнаха. И сега са отново изпратени от бившия съветник на президента Калфин като посланици и висши дипломати на централни места по света. Доколкото ми е известно - всички по предложение на самия президент или на неговия министър. Никой не бе пропуснат, всички бяха обезвъзмездени, нито един от тях не получи поне морален укор за дейността си в системата на най-отвратителната институция на миналото - ДС.

Това обстгоятелство не може да няма морални последици върху имиджа на България, която за пореден път показва, че не е способна да се отърси от позорното си минало, за да запази интересите на група хора, вкопчени във властта и свързаните с нея облаги.

Но да се върнем към началото.

Бих искала да припомня често цитираната мисъл на Абрахам Линкълн:

“Известно време могат да бъдат лъгани всички.
Някои могат да бъдат лъгани винаги.
Но не е възможно винаги да бъдат лъгани всички”.

Моментът, избран да бъде огласено досието “Гоце”, не е случаен. Той е поредното АМ. “Първа” новина за медиите са медицинските сестри в Либия. Следва топлото (време) и Топлото, горещините размекват мозъците и не предразполагат към демонстрации. Ако това АМ мине сполучливо, въпросът с агентите ще бъде погребан завинаги, те ще имат за свой покровител не друг, а самият държавен глава. Престижно ли е за външния облик на страната президентът да замени петима агенти на ДС от бившия си екип (понастоящем посланици на възлови места) с нови шестима, които сигурно вече също стягат дипломатически куфарчета?

Теоретично е възможен и друг сценарий.

Държавният глава не може да уволни 6 души свои сътрудници поради принадлежност към ДС (след като той самият спада към нея), нито да отзове около 20 посланици (включително на най-възлови места в Европа) заради същото. Тогава той би могъл да постъпи другояче, ако желае да остане с име на държавник в историята, на която се е посветил.

Да подаде оставка самият той.

Един американски президент го направи и остана в историята.
                            Комисията по досиетата потвърди принадлежността на Георги Първанов към бившата ДС   Евтим Костадинов: Някой е ровил в папката "Гоце"
Bulgarian Post
24.07.2007 г.
"Смути ме това, че на 27 март 2007 г. някой е пипал в папка "Гоце". След като бе приет законът през декември 2006 г. тя е собственост на комисията по досиетата и не може да бъде пипана", това заяве за сутрешния блок на bТВ председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов. В предаването „Тази сутрин” Костадинов каза още, че е притеснително това, че на последната страница пише "23 юни", като дата на която тази папка е била събрана, но годината не е написана. Според Костадинов специалистите по архиви твърдят, че номерирането не трябва да следва по този начин.

„Няколкото номерации в горния десен ъгъл казват, че от папката са вадени листове, но не може да се каже нито кой, нито кога е правил това. До настоящия момент установяването на принадлежност и липсата на страници и листове няма да попречи да си свършим работата", каза още Костадинов.

Той добави, че службите вече нямат право да боравят с архива на бившата ДС. Това според него означава, че ако към папката на Георги Първанов е имало не само лично, но и работно дeло, което не е предадено на комисията, то съответната служба е нарушила закона.          


Тагове:   Гоце,   МАКЕДОНИСТ,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: talkinghead
Категория: Политика
Прочетен: 53376
Постинги: 19
Коментари: 12
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930